История

Административен център на общината е гр. Петрич, наследник на античния град Хераклея Синтика, който възниква през V-IV в. пр.  Хр.  в подножието на планината Кожух, местността Рупите. През 168 г.  пр.Хр. Хераклея Синтика е завладяна от римляните и като римски град съществува до VІ век., когато е превзет от славяните.Започва плавния преход към средновековие.

През 837 г., при хан Пресиян, Петрич влиза в пределите на Първата българска държава. Градският център се измества на юг, в полите на планината Беласица.

Значението на гр. Петрич нараства, защото той е важен елемент от отбранителната система на средновековна България. На 18 км западно от града в 1014 г. се разиграва едно от най-драматичните сражения в българската история - битката за Самуиловата крепост и свободата на държавата. Пленени и ослепени 14000 български войници, но техният подвиг се превръща в символ на борбата за освобождение от византийска власт.

През ХІІІ-ХІV в. Петрич е българска крепост - част от укрепителната система в Югозападна България.

По време на османското робство се превръща в турски административен и военен център.

През 1912 г. гр. Петрич е освободен от османско иго, а през следващата 1913 г. се превръща в нов дом за хилядите бежанци от Егейска и Вардарска Македония.

От 1920 г. да 1934 г. Петрич е окръжен град.